Традиционно в литературата ревността се свързва с ниско самочувствие. Някои психолози я описват като параноидно недоверие към другите или към партньора. Какво всъщност е ревността?
Според американския психолог Дебора Купър хората изпитват ревност, когато имат неприятното подозрение, че техният интимен партньор е неверен. Подозират присъствието на конкурент и се страхуват да загубят партньора си.

Съществуват множество теории, които обясняват появата на ревността по различен начин. Според фройдистите, например, заплахата и болката от отблъскването водят началото си от детството, когато откриваме, че не сме любимецът на мама или тате. Тази несигурност е несъзнавана.
Според терапевтите на фамилните системи и двамата партньори допринасят за ситуацията, провокираща ревност. Ако единият партньор има друга връзка, това носи неприятности на любовната връзка, за които неприятности са отговорни и двамата.
Поведенческите терапевти използват психологически техники, за да намалят отговора на ревността при човека. Социологичните подходи пък наблягат на културните влияния, с което си обясняват това защо в различните култури се проявява ревност при различни ситуации. Следователно, твърдят те, ревността е заучена социална реакция, а не ни е вродена.
От друга страна, социобиолозите като Дарвин, вярват, че ревността е вродена и инстинктивна и тя улеснява нашето генетично оцеляване. Мъжете искат сексуална партньорки, които да са само техни (за да им предадат гените си), а жените желаят отдадени помощници в лицето на мъжете си (които да помагат за оцеляването на децата им). Тъкмо поради тази причина след афера с друг партньор мъжете искат да научат сексуални подробности, а жените искат да знаят колко сериозна е тази връзка.
Както стана ясно, според редица психолози ревността е естествена, но така наречената “подлудяваща ревност” може да наруши или дори да разруши любовната връзка. Подлудяващата ревност се развива по един от следните модели:
 При хора, които са обсебени от обичания човек;
 При хора, които постоянно подозират партньора си в изневяра, без да имат доказателства за това; и
 При хора, които тотално преиграват и при най-малкия инцидент, в който е включен човек от противоположния пол и техния партньор.
И ако за някои от вас ревността е просто начин да се докаже любовта или начин да се направиш на глупак пред околните, искам да напомня, че от 20 до 35% от всички убийства са извършени от ревнив любовен партньор. Една трета от всички двойки , които се подлагат на психотерапия, имат проблем с ревността.
А сега нека да разгледаме отблизо етапите на ревността, описани от американските психотерапевти Саловей и Родин:
1. Първият етап на ревността се нарича подозиране на заплахата: Ако се чувствате несигурни в любовната си връзка, и много зависими от интимния си партньор, много вероятно е да бъдете ревниви. Можете да виждате знаци за бъдещата трагедия, дори когато ги няма. Може да правите и обратното – да си затваряте очите за очевидни знаци за изневяра. Доказано е, че е по-вероятно мъжете да отричат, че изпитват ревност. За сметка на това жените го признават.
2. Във втория етап – оценка на заплахата – може да шпионирате любовния си партньор и конкурента, може да прекарвате дълги безсънни нощи, задавайки си въпроси от типа на “Дали те двамата са преспали”, “Дали той я обича?” и т.н. Жените са загрижени за това, че партньорът им се привърза към други жени заради секса, интелигентността им или привлекателния им външен вид, но и заради неудовлетвореност от настоящата си връзка. Мъжете се притесняват повече партньорката им да не намери някой, който ще й предложи повече сигурност и отдаденост. Мъжете са загрижени и да не бъдат “победени” от някой друг мъж. Мъжете първо виждат заплахата и проявяват ревност, а след това се притесняват, че нещо в самите тях не е наред. Докато жените първо са загрижени за поддържането на връзката, те се тревожат, че ще загубят любовта си – жените първо се чувстват неадекватни, а след това изпитват ревност.
3. В следващата фаза се появяват емоционалните реакции: Ако решите, че има заплаха за любовта, може да дадете широк обхват от отговори: прилепчива зависимост; бурна ярост към конкурента и партньора; болестно любопитство; самокритика и депресия със самоубийствени мисли; болка и неприязън към липсата на отдаденост от страна на партньора; социално смущение; подтик да си го върнете на партньора; страх от загуба на връзката, самота, съжаление за всички съвместни бъдещи планове и т.н. Важно е да се отбележи, че мъжете имат много по-интензивен отговор на ревността, в сравнение с жените, като на мъжете им е нужно много повече време, за да преодолеят загубата на любима жена. Иска ми се да подчертая, че болката не означава непременно, че ви липсва самочувствие или че вярвате, че притежавате другия човек – тя означава, че сте човешко същество.
4. Четвъртата фаза се нарича отговор на справяне: В такава ситуация имате два основни избора – отчаяно да се опитате да запазите застрашената връзка или да се опитате да запазите нараненото си его. Мъжете по-често от жените се държат съревнователно и гневно, включително да се напият или дрогират. Жените по-често стават слаби и депресивни, плачат, умоляват и се самообвиняват. Интересно е да се отбележи, че при наличието на непривлекателен конкурент жените и мъжете са склонни към сексуални забежки с друг партньор. Но когато конкурентът е привлекателен, мъжете отново търсят друг партньор, а жените не желаят изобщо да се занимават с друг мъж.
5. Последната фаза показва изхода от ситуацията, провокирала ревността. Кои са най-добрите отговори? Е, най-добрата защита срещу ревността си остава добрата връзка, т.е. предпазването е най-доброто лекарство. Но какво става, когато вече има ревност? Една от алтернативите е да контролирате емоциите си и да се посветите на обичания човек. Друга алтернатива е откритото споделяне на това как се чувствате: Бранден дава следния пример за това, което можете да кажете на партньора си, ако го видите да флиртува с привлекателна дама на някое събиране: “Гледах те как я гледаш и се почувствах тревожна. Започнах да си представям, че можеш да се опиташ да се срещнеш с нея след това и да се обвържете емоционално. Мисълта, че ти я докосваш и прегръщаш, наистина ме разстройва. Страхувам се, че ще ме напуснеш”. Такъв открит, ненападателен отговор, който разкрива истинските чувства, скрити зад ревността, улеснява флиртуващия партньор да отговори със съчувствие и откровеност на страха и болката на партньора си. Тази откритост обикновено е най-добрият начин да се справите с ревността.
Какво може да направите за себе си, ако все пак бъдете отвхвърлени от партньора си? Поддържайте доброто си самочувствие и вярвайте, че в бъдеще всичко ще се нареди добре. Срещайте се с хора, отдайте се на хобито си, на работата и самоусъвършенстването си. Повтаряйте си, че това, че сте отхвърлени, не означава, че нищо не струвате. Това означава, че най-подходящият за вас партньор ви чака някъде и когато болката отмине, а това ще стане след няколко седмици, вие ще можете да го забележите и отново да изпитате любовта.